Фонетика и лексикология


Категория на документа: Български език


1. аспекти на говорния звук
Българската фонетика, като научна дисциплина -дял от науката за езика. Тя същест-а от 19в. Те е дял от Българското езикознание, който се занимава със звуковия строеж на Бълг ез. Термина от гр phono -звук, глас, тон. Аспекти на говорния звук. Говорните звукове на речта имат три страни- биологична, физична и социална. Съществуват
3 аспекта - артикулационен, акустиченен и лингвистичен. - артикулационен аспект на говорния звук- Този аспект проучва и представя нагласата на говорните органи за изговор на даден звук; - акустичен аспект на говорния звук - Той има за задача да представи резултата от действието на говорните органи; - лингвистичен аспект на говорния звук -този аспект е свързан с неговата лингвистична функция (езиковата комуникация). Акустичен аспект на говорния звук. Както вече споменахме той има за задача да представи резултата от действието на говорните органи, изследва получената звукова вълна. Резонаторните трептения на гласовия кана се усилват или се затихват в зависимост от близоста на техните честоти до честотитена преминаващата вълна.

2. звукова с-ма
Съвременната бг звукова система обединява два типа говорни звукове- гласни и съгласни. Днес това делене е не само традиционно и условно, но и необходимо. То се извършва въз основа на 3 критерия - артикулационене, акустичен, функционален, като никой от тях не очертава рязка граница м/у групите от звукове. От артику- но гледище разликата м/у гл и съгл е в наличието или липсата на пречка, която издишната струя трябва да преодолее по своя път. За гласните- липса на такава пречка, а за съгласните- наличие на такава пречка. От акустично гледище се приема, че гласните са единна категория, за разлика от съгласните. От функционална гледна точка деленето м/у гласни и съгласни е свързано с това, че едната група образува срички, а другата не образува (гласните могат съгласните немогат). Класификацията на гласните звукове се прави въз основа на 4 критерия. 1 според мястото на учленение- дели се на предни (еи), и на задни (аъоу). 2 според ширината на прохода м/у гърба на езика и твърдото небце- делят се на широки (еао) и тесни (иъу). 3 според активното участие или неучастие на устните- делят се на лабиални- с участ на устните (оу) и нелабиални - без участие на устните (еиаъ). 4 според степента на издигане на езика- делят се на високи (иу), средни (еъо) и ниски (а)

3 класификация
Класификация на съгласните 1 по място на учленение, 2 по начин на учленение, 3 по наличие или липса на учленение, 4 в зависимост от формантната структура.
-по място на учленение. Съгл, които се образуват на едно и също място са в една група, или са от един локален ред. 4 са осн локални редове- лабиален, алвиолен, посталвиолен и веларен. Лабиални съгл са тези, които се учленяват на устните, по- активна е долната- [ББ`ПП`ММ`ВВ`ФФ`]. Алвиолни- учленяват се на алвиолите и върха на езика- [СС`ЦЦ`ДД`ТТ`ЗЗ`СС`ЛЛ`НН`РР`]. Посталвиолни -в горния край на алвиолите и предната част на твърдото небце и предната част на езика [YЧЖШЙ]. Веларни- учленителното място е мекото небце [ГГ`КК`ХХ`]

4. корелация
Само шумовите съгласни се делят на звучни и на беззвучни. Участват 28 шумови съгл в 14 корелативни двойки. [ББ`ПП`] [ВВ`ФФ`][ГГ`КК`][ДД`ТТ`][ЖШ][ЗЗ`СС`][YЧ][SS`ЦЦ`]
Извън корелация са [ХХ] и сонорните съгл [РР`ЛЛ`ММ`НН`Й]. В корелацията участват само шумовите съгласни. Противопостовянето по звучност- беззвучност се осъществява по следните силни позиции: 1 пред главни в началото и в средата на думата- пия-бия, кост-гост. 2 пред сонорни съгласни- право-браво, фраг-враг. 3 пред съгл [ВВ`]- творец- дворец, пасва- пазва. Единствено в тези 3 позиции е възможен изговорът както на звучна, така и на беззвучна съгл. Слаби позиции: 1 В края на думата и пред пауза изговаряме само беззвучната- кораб (корап), враг (врак), нож(нош). 2 В позиция пред беззвучна съгласна изговаряме само беззвучвата- врабче (врапче), мравка (мрафка). 3 В позиция пред звучна изговаряме само звучната- сватба (свадба), сграда (зграда)

-по начин на учленение - преградни, преходни и преградно- преходни. Преградни- [ББ`ПП`ДД`ШШ`ГГ`КК`], преходни- [ВВ`ФФ`ЗЗ`СС`ХХ`ЖШ], преградно- преходни- [УЧСС`ЦЦ`], литерални- [ЛЛ`], вибрантни- [РР`], назални- [ММ`НН`], глайт [Й]

5. меки съгл
Според участието на небце при учленението им съгл се делят на меки и твърди. Меките съгласни са всички съгласни, които се образуват с издигане на езика към твърдото небце, а твърди са съгласни, при чието образуване езикът не се издига към твърдото небце. Разликата напр м/у [Д[и[Д`] е само в това, че средната част на гърба на езика извършва допълнително двействие, повдигайки се към твърдото небце при обратното на съгл [Д`]. Учленителната сила на меките съгласни е по- голяма от учл сила на твърдите съгласни, т.е. меките съгласни се учленяват. с по- голямо напрежение на говорните органи и с по- малък челюстен ъгъл. Според артикулационното им място меките съгласни се разделят на две групи: еднофокусни, които имат едно главно учленително място (т`д`с`з`ц`дз`к`г`х`); двуфокусни, които имат две учленителни места (п`б`м`ф`в`). Всяка съгласна в българския език с изключение на (жшчдж), които са твърди и (й) която е само мека, може да бъде мека или твърда въз основа на наличието или липсата на артикулация в/у твърдото небце.

6. фонемна с-ма
Сами за себе си звуковете на речта нямат значение. Те са строителен материал на думите. Основната им ф-я е да образуват звуковия облик на думите и да ги разграничават по зн-е, като не позволяват те да съвпадат по звуков състав една с друга. Думите в езика може да имат различен звуков строеж. Звуковите единици, които самостоятелно могат да различават думите и техните форми се определят като фонеми. Звуковете, които нямат смислова роля по отношение един към друг са варианти на една и съща фонема. Звук на речта и фонема са две различни единици на фонетичната с-ма на езика. Всяка фонема е звук на речта, но не всеки конкретен звук може да бъде фонема.

№7
Звуковата система на книжовния български език се променя с различно темпо.Тези промени са в резултат от непрекъснатия стремеж да се улесни артикулацията на звуковете.Звуковите промени се извършват в процеса на говорене, потока на речта.Една част от звуковите промени се превръщат в звукови закони. За да стане звукова промяна звуков закон- трябва да се извършва винаги при едни и същи условия.Звуковия закон е ограничен по време и място.
- по време- означава, че даден звуков закон действа само в определен период от развитието на езика.Това ограничение позволява разделянето на звуковите закони на съвременни и исторически. Когато един звуков закон престане да действа той се превръща в исторически, а съвременни са действащите закони в днешния български език.
- по място- ако фонемния закон е ограничен в границите на определен диалект се нарича диалектен.Книжовните звукови закони се отнасят за цялата езикова територия на българския книжовен език.
Фонемно редуване- замяната на една фонема с друга. Това се осъществява в рамката на мярфемата (корен,преставка,наставка,окончание)
ръка-ръце-ръчен- в рамките на кореновата морфема е станало редуване на [К]с[Ц]и[И]

нулева фонема
бера-набирам-разбор-набрах [Е]на[И]на[О]на[Ø], т.е трябва да се редуват не само константа, а и вокали.

№8
Важна особеност на гласните в българския книжовен език в неударена позиция е тяхната артикулационно- акустична промяна- движението на широките гласни към съответните тесни и приближаването на тесните гласни към съответните широки. Отделните гласни реагират по различен начин, но като цяло всички те се поддават на двата типа изменения- количествена и качествена редукция.Качествената редукция означава промяна в тембъровите характеристики на гласните.От артикулационно гледище качествената промяна се дължи на изменението на конфигурацията на гласовия канал, което създава нов тип звучене. Най-чуствителни към промени при изговор са гласните [а],[ъ], по слабо изразени са промените при гласните[о][у], а най-слабо изразени- при гласните[е],[и],Предните гласни запазват качествата си както в ударената, така и в неударената позиция, следователно книжовна редукция при тях няма.Книжовната редукция на останалите 4 вокала в неударена позиция е свързана с българското словно ударение.Регресивното влияние на ударението се отразявана степента на редуциране на четирите вокала и я определя като силна или слаба. Колкото неударената гласна е по-близо до ударението, толкова редукцията е по-слаба, а колкто е по-далеч от ударението, толкова по-силно се проявява редукцията.Слабата редукция се отбелязва с писмен белег точка- под или над буквата за гласния.Изключение прави само при отчитането на слаба редукция на гласната[у], тя се отбелязва с две точки.Във всички следударени позиции,редукцията се отчита като силна.При транскрипция силната редукция се отбелязва с две точки под или над писмения белег за гласната фонема.

№9
Фонемните редувания на гласните фонеми в съвременния български език са: съвременни и исторически.
1съвременните са: епентеза,метатеза,променливо и непроменливо Я.Редуване на [Ъ]~
Нулева фонема
[Ø] и [Е]~[ Ø]- епентеза.Редуване на [ър]и[ъл]с фонемите[ръ]и[лъ].т.е смяната на [ъ]спряма [л]и[р]- дърво-дръвник; гълтам-глътка- това е метатеза.Редуването на мека

Меко а
фонема и [а] с фонемата[е] т.е [`a]~[e]- променливо Я.Редуването на [а]с[е]
непроменливо Я.
2истрическите- това са редувания на гласни в звуковия състав на една и съща морфема. Те са отглас и преглас.Отглас- това е едно от най-старите редувания в българския език.Когато е било фонетично обословено и се осъществява в корена на думата, по-рядко в окончания. При това редуване се заменяли гласни от"по-ниска", "по-слаба" степен с гласните от "по-силнa" и "по-висока" степен - преглас. Например редуването

нулева
на вокалите [e]~[Ø]~[и]в думите: пера-прах-изпирам;на [е]~[о]~[и]~[Ø] в думите: бера-разбор-набирам-набрах. В старобългарския език е имало фонетичен закон, наречен преглас, според който гласната [o] след меки и смекчени съгласни винаги преминава в [e]. В съвременния български език редуването е ограничено и непродуктивно.

10



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фонетика и лексикология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.